1. Творческа история на романа
В основната си част романът е създаден през 1887-1888 г. в Одеса, където Вазов намира убежище след започналите в България гонения на русофилите.
Първата публикация е в три поредни книги на “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” през 1889-1890 г.
Пет години по-късно – 1894 г. – излиза първото самостоятелно издание /на английски език/.
2. Заглавието
Първоначално намерението на Вазов е да даде на романа името “Кървава заря”, но след допитване сред приятелите си се спира на заглавието „Под игото“.
Думата „иго“ назовава робското състояние, предизвикало дългото, мъчително раждане на копнежа по свобода.
Предлогът „под” изразява спотаеното очакване за промяна.
Заглавието (чрез контраст със съдържанието на романа) откроява стойността на израстването на българина – от роб до бунтовник.
Членуваната форма “игото” отпраща към конкретно иго, което за съвременниците на I-то издание на романа е било личен спомен.
Историческата епоха е назована твърде обобщено и съдържано.
Затова Вазов, верен на себе си, уточнява историческия момент, който ще е обект на изображението, в подзаглавието: „Из живота на българите в предвечерието на Освобождението“.
3. Жанрът
Романът е голямо по обем повествователно произведение.
Той описва множество събития и проследява съдбата на голям брой герои, а времето в романа може да протича в продължение на години.
Има различни видове романи според съдържанието им – исторически, биографични или автобиографични, фантастични, приключенски, битови и др.
Съществува виждането, че „Под игото“ е роман епопея, защото изобразява исторически събития от изключително значение за българския народ.
4. Времето и пространството (хронотоп)
А) ВРЕМЕТО
Събитията обхващат твърде кратък период от 1 година (май 1875 – май 1876 г.) – тази година обаче концентрира в себе си резултатите от цялата робска епоха и най-вече от последните години на турското иго.
В тези години – под привидно спокойния робски живот, е настъпил моментът на оформено национално самосъзнание, на психологическо израстване на народа за саможертвата, за подвига на революцията.
Б) ПРОСТРАНСТВОТО
Художественото пространство също е обективното национално пространство и с малки изключения представя Бяла черква – Акча клисе като микросвят, като представителен топос на България, метонимия на родното.
Обективност на пространството създават и другите ареали: близкият град К. (Карлово), Клисура, Стремска долина и пр.
Автентичната обстановка е не само фон на романовото действие, но и мярка на типично българското национално присъствие.
5. Сюжетът на „Под игото“
Една майска вечер на 1875 г. спокойствието в дома на чорбаджи Марко от Бяла черква е нарушено от пристигането на неочакван гост.
Той е Иван Краличът, син на стар Марков приятел.
Краличът е бил заточен в Диарбекир заради участието си в бунтовническа чета, но е успял да избяга и турската полиция го издирва.
Заптиета идват да проверят и Марковата къща.
Краличът бяга отново из тъмните улици и попада в крайградска воденица, тъкмо когато турците разбойници Топал Хасан и Емексиз Пехливан се опитват да завържат воденичаря и да изнасилят невръстната му дъщеря Марийка.
Краличът помага на стария човек да убият насилниците и да ги заровят край воденицата.
С местните патриоти доктор Соколов и игумена Натанаил Краличът решава да стане учител под името Бойчо Огнянов и така да легализира престоя си в градчето.
Неговата дейност обаче изостря противоречията по основния въпрос на епохата – за робството и свободата.
Втората и третата част на книгата разказват за съдбата на героите по време на въстанието и неговото кърваво потушаване.
6. Теми, идеи и мотиви
А) ТЕМИ
• темата за освободителната борба;
• националното самоосъзнаване на българите;
• българската история на прелома (границата) на две епохи – робство и свобода.
Б) ИДЕИ
Вазов споделя: „Поставих си за цел да изобразя живота на българите в последните дни на робството и революционния дух в епохата на Априлското въстание”.
Израз на тази идея е великолепната метафора хипербола от одата „Каблешков”: „И в няколко дена, тайно и полека/ народът порасте на няколко века”.
В) МОТИВИ
• игото и бунтът;
• пиянството и лудостта.
7. Героите
А) Бойчо Огнянов (Иван Краличът) – революционер, заточен в Диарбекир след участието си в чета през 1868 г.; избягал от крепостта, пристига в Бяла черква и става будител на населението и водач на въстанието в Клисура.
Б) Чорбаджи Марко Иванов – заможен търговец, глава на многолюдно семейство; разумен, благочестив и родолюбив човек.
В) Рада Госпожина – учителка в девическо училище, любима на Огнянов.
Г) Иван Боримечката – бунтовник от село Алтъново, другар на Огнянов; едър и силен, добродушен, всеотдаен; стреля с черешовия топ.
Д) Мунчо – жител на Бяла черква, умствено изостанал мъж, свидетел на драмата във воденицата; възхищава се на Огнянов.
Е) Колчо Слепецът – родолюбив и благороден, помага на Огнянов в труден момент.
Ж) Кириак Стефчов – син на богат чорбаджия, надменен и подъл, противник на революционното движение.
З) Чорбаджи Юрдан Диамандиев – възрастен чорбаджия, себелюбив, мрачен, верен поданик на султана („човек на миналото“); за сметка на това дъщеря му кака Гинка и останалите му деца подкрепят бунта.
8. Посланието
Истински ценното и значимото в националното живеене (според романа) е в наистина невероятния духовен подем, обхванал българите и накарал ги да повярват след дългите векове на робство, че ще могат да съборят с черешови топове цяла империя.
Съзряването за въстанието е възходящо развитие на българското живеене в движението му от обичайното към изключителното. При това движение бунтът навлиза в бита, а битът дава лице на бунта.