1. История и поетическа легенда в цикъла „Епопея на забравените”
А) Творческа история на поетическия цикъл:
- 1881-1884 г., Пловдив;
- Заимства идеята от Рунеберг, който пише цикъл оди за шведските патриоти. Повлиява се от „Легенда за вековете” на Виктор Юго и от „Имената на българските въстаници, които са посягали сами на живота си” на Захари Стоянов.
- 12 оди – от „Левски” до „Опълченците на Шипка”.
Б) Особености на „Епопея на забравените”:
- Епопея – разказ за героични събития;
- Заглавието представлява оксиморон;
- В жанрово отношение цикълът не е единен, тъй като някои творби като „Волов” и „Бенковски” имат баладично звучене.
- Героите са идеализирани.
- Антитезата и хиперболата са основни изразни средства в цикъла.
2. Личност и история в одата „Левски“
A) Заглавието
Десет стихотворения в „Епопея на забравените“ носят името на главния герой и така се откроява ролята на голямата личност, която трябва да бъде оценявана и помнена.
Б) Жанрът – ода
- Одата е наситено с възторг стихотворение, което прочувствено прославя герой с изключителни качества.
- Начинът, по който авторът говори в одата, е специфичен:
- Тонът е приповдигнат, тържествен.
- Чувствата са възторжени и се усилват.
- Героят в одата също е необикновен:
- Той се отличава от другите хора със своите качества, най-вече със силата на своя дух.
- Налага се да се справи с наглед непреодолими препятствия.
Г) Проблеми
- За смисъла на човешкия живот, посветен на хуманни цели и възвишени идеали;
- За дълга на отделната личност пред времето и обществото;
- За съвестта като висш критерий за нравственост и подтик за действие;
- За човека като най-висша мяра за святост.
Д) Конфликти
- Между идеала за свобода и тежестта на робството;
- Между пасивното състрадание и решимостта за действие;
- Между позора и честта;
- Между тиранията и бунта.
Е) Героят
- Левски е едновременно персонификация на идеала за личност, емблема на националноосвободителното движение, единица мярка за непостижимост и най-висша еманация на народа си;
- Представен е лаконично, често със съзнателна промяна на историческите факти, защото основната цел не е документална автентичност, а поетическа и нравствена оценка на историята;
- Неговата изключителност е показана в романтическа светлина – за героя и физическото, и социалното пространство нямат ограничения;
- Той е представен като неуморен скиталец, самотен, безстрашен, изцяло отдаден на своя идеал, винаги е в гранична позиция между живота и смъртта;
- Качества на героя: съпричастие с угнетените, решителност, себеотрицание, родолюбие, добротворство, всеотдайност, жертвоготовност, честност, скромност, смелост, целеустременост, прозорливост.
Художествени образи:
- Манастирът и монашеската килия – символ на отшелничеството и бягство от действителността.
- Кръстът – символ на Христовото мъченичество.
- Семето – символизира чудото на словото, чрез което се изказват революционните истини на народния спасител.
- Бесилото – връх към безсмъртието и път към славата.
Представено е в нетрадиционен план. Знак на свободолюбието и святостта на народните борци.
Ж) опозиции
- робство – свобода;
- позор – слава;
- безчестие – чест;
- страх – геройство.
3) ценностите, идеите и посланията
Вазов е вложил образа на Левски в една универсална историческа и културна перспектива: Прометей, Сократ, Колумб, Ян Хус, Исус Христос – образци, с които Левски е съизмерим чрез своя подвиг; християнската традиция е преобърната и националната идея е тази, която въплъщава свещеното и универсалното.