1. Житейски път на твореца:
А) Родно място и родна среда:
- Роден на 27.06.1850 г. /09.07.1850 н.с./ в Сопот;
- Баща – Минчо Вазов, средно заможен търговец;
- Майка – Съба Вазова.
- Умира на 22.09.1921 г. в гр. София.
Б) Образование:
- в местното взаимно и класно училище;
- в Калоферското училище;
- в Пловдивската гимназия.
В) Обществена и политическа дейност преди Освобождението:
- учител в Мустафа-паша;
- преводач по строящата се жп линия София-Кюстендил;
- член на революционния комитет в Сопот.
Г) Обществена и политическа дейност след Освобождението:
Председател на Окръжния съд в Берковица, депутат в Областното събрание в Пловдив, изгнаник в Одеса, народен представител, министър на народното просвещение.
2. Творчество:
- Стихосбирки: „Пряпорец и гусла“ (1876), „Тъгите на България“ (1877), „Избавление“ (1878), „Поля и гори“ (1884), „Сливница“ (1886), „Люлека ми замириса“ (1919);
- „Епопея на забравените“ (1881-1884) – цикъл от 12 оди: „Левски“, „Паисий“, „Кочо“, „Опълченците на Шипка“ и др.;
- Проза: „Немили-недраги“ (1883), „Чичовци“ (1885) – повести; „Под игото“ (1894) – роман.
3. Особености на Иван-Вазовото творчество:
- Епоха: последният етап на Българското възраждане и началото на XX век.
- Направление: реализъм / социален реализъм.
- Преобладаващи изказни форми: голямо речево разнообразие – монолог, диалог, полемика, изповед.
4. Идеи, чувства и внушения:
- А) родното като свръхценност (българският език и родната природа);
- Б) историческа достоверност и автентичност;
- В) жаждата за свобода и националните борби;
- Г) борбата между истинските и фалшивите ценности;
- Д) лудостта срещу нормалността; благоразумието срещу родолюбието.