Биография на Христо Смирненски

1. Житейски и творчески път на Христо Смирненски

Христо Смирненски (1898 – 1923) е един от класиците на българската литература. Роден е в гр. Кукуш (днешна Гърция), а след опустошаването на родното му място през войните семейството се преселва в София.
За да подпомага близките си, Смирненски работи непрекъснато и сменя най-различни занятия – измервач на трупи, касиер, продавач на вестници и др. Но той е духовно отдаден на литературата – многобройни негови творби са публикувани в тогавашния печат и се радват на широка популярност.
Ненавършил 25 години, Смирненски умира от туберкулоза. Неговият изключителен талант му отрежда завинаги място в българската поезия и в сърцата на читателите.

Цикълът „Зимни вечери“;
Цикълът „Децата на града“;
„Приказка за стълбата“;
„На гости у дявола“;
Стихотворенията: „Жълтата гостенка“, „Юноша“, „Червените ескадрони“, „Братчетата на Гаврош“.

Епоха: 20-те години на XX век.
Литературно направление: постсимволизъм.
Псевдоними: Ведбал, Смирненски (рождено име: Христо Димитров Измирлиев).
Критиката за него: слънчевото дете на българската поезия; прекрасният принц; поет урбанист.

Символизъм	Постсимволизъм (доближава се по тематика до реалността, но се използват изразните средства на символизма)
Азът е тъжен, самотен, изгубил вяра във всичко.	Азът е уверен, без съмнения, активен и действен, отворен към света.
Проблемът за познанието е актуален.	Проблемът за познанието вече не е актуален.
Животът е без смисъл.	Азът има ясна житейска цел – това осмисля живота му.
Светът е забулен в тайни, загадки.	Светът е социално детерминиран (определен); Азът и НИЕ искат да променят света.
Азът се стреми да усъвършенства нравствено самия себе си.	Азът се стреми да усъвършенства света.