1. Поемата „Изворът на Белоногата”
А) творческа история
- създадена и отпечатана през 1873 г. в сп. „Читалище“;
- приживе авторът не се подписва, остава анонимен;
- прилича на народна песен, защото притежава редица фолклорни черти: епиграфът в началото насочва към народно предание; използва мистификация (представя лична творба като народна); използва изразни средства (постоянни епитети, разгърнати сравнения) и мотиви (за даването на кърпа, за възраждането, за живота след смъртта) от фолклора.
Б) жанр
- поема, близка до фолклора;
- повлияна от романтическия интерес към фолклора;
- присъстват лирични и баладачни елементи;
- диалозите и аргументацията на героите я отдалечават от фолклора;
- героите притежават някои типични фолклорни черти, но се отличават със своя индивидуалност и ярка душевност;
Епиграфът представя историята на Гергана като творение на народния гений.
Поетът представя своето произведение като създадено от друг творец = мистификация.
В) композицията
- има 3 композиционни части: баладачен увод (представянето на Гергана и Никола и тяхната любов), същинска част (диалогът между Гергана и везира), баладачен финал (смъртта на Гергана след вграждането ѝ в чешмата);
- баладачното се определя от фантастичните и митологични образи (черна веда, самовили, самодиви, змейски духове, тайнствената атмосфера на нощта) и от фантастичните мотиви за вграждането и за живота след смъртта (мъртвата Гергана се явява на пълнолуние да преде на чешмата).
Г) основни сюжетни моменти:
- експозиция (баладачен увод) – описанието на Гергана и Никола, даването на кърпа като обещание за вярна любов;
- завръзка – пристигането на турската войска и срещата с везира;
- диалогът между Гергана и везира – среща на два свята, конфликт на ценностни системи;
- кулминация – готовността за саможертва на девойката в името на любовта;
- развръзка – строежът на чешмата, вграждането на сянката на Гергана в строежа и последвалата смърт на девойката;
- епилог (баладачен финал) – появата на Гергана и след смъртта ѝ като символ на вечната любов.
Д) герои
- Гергана – красива, скромна, трудолюбива, грижовна към родителите, вярна в любовта, устойчива на изкушения, пазител на българщината, със силен дух, тя въплъщава идеалния образ на жената според представите на патриархалния свят;
- Везирът – той е със самочувствие, че може да купи всичко, което иска да притежава; различен от традиционния образ на поробителя, тъй като е способен да приеме достойно поражението от по-силен противник;
- Никола – образът е само бегло щрихиран. Той е първопричина за драматичната участ на любовта му с Гергана. Никола извършва обредна грешка с искането на кърпа в кобен час (час, в който властват злите сили). В патриархалното мислене на фолклорния човек всяка нарушена забрана води до наказание.
Е) мотиви и послания
- неразривната свързаност между любовта и смъртта;
- нравствената сила и красота на българката;
- противопоставяне на родното с чуждото, на локалното с националното;
- разумът срещу вътрешната същност на човека;
- изборът и неговата цена;
- изкушения и тяхното отстояване;
- митично-романтично и реалистично виждане за живота;
- традиционно и модерно;
- красотата на природния свят и на цивилизацията.
2. Двата свята, представени в поемата
| Везирът | Гергана | |
|---|---|---|
| Образование | Колеж в Европа | Без образование |
| Знания за света | Познава света | Познава само селото си и близките |
| Семейство, род | Власт, сила | Те са смисъл на живота ѝ |
| Богатството | Цел, усещане за превъзходство | Не са материалните неща |
| Мотиви за живот | Властта и богатството | Семейство, дом, либе |
| Смъртта | Нежелана и далечна | Желана, щом е свързана с честта и достойнството |