1. Житейски път на твореца
Петко Рачов Славейков (1827-1895) е роден в Търново в семейството на занаятчия – Рачо Казанджията, участник във Велчовата завера през 1835 г.
Учи в килийното училище в Търново, Трявна, Преображенския манастир, Габрово и Свищов.
Работи като учител в Търново, Бяла, Севлиево, Ловеч, Плевен, Враца, Трявна и Стара Загора. Преподава по взаимоучителния метод.
Преподава в първото класно училище в Елена и му дава името Даскалоливницата (подобно на свещоливница, място където се „леят” даскали).
След избухването на Априлското въстание е окован във вериги и отведен пеш в затвора в Одрин.
След Освобождението Петко Славейков е народен представител в Учредителното събрание (1879), директор на Народната библиотека, председател на II Народно събрание, министър на просвещението.
С жена си Ирина имат осем деца.
Негов син е Пенчо Славейков – един от най-големите български поети на всички времена.
Петко Славейков умира на 1 юли 1895 г.
2. Творчески път на Петко Славейков
Първата си книга „Смесена китка” издава през 1852 г., следвана от „Песнопойка“ и „Басненик“.
Стихотворения - „Не пей ми се” (1870), „Жестокостта ми се сломи” (1873);
Известната му поема „Изворът на Белоногата” е публикувана в сп. „Читалище” през 1873 г., където името на автора не е отбелязано.
Развива важна културно-просветна дейност, събира песни, пословици и поговорки. Славейков издава вестници („Гайда”, „Македония”) и списания.