Пречистващата сила на красотата и любовта в „Две хубави очи”
А) повод за написване
Вярата на поета в идеала, в постигане на съвършенството в живота, превръща Мина в онова земно изражение на духовното, към което се стреми неспокойният му дух. Мина поразява Яворов с чистотата и невинността си. Точно тези качества подтикват поета към създаването на творбата - „Две хубави очи“.
Б) композиционни особености – огледална и кръгова композиция;
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
В) теми, идеи и мотиви
- Пречистващата сила на красотата и любовта;
- Невинността и грехът, небесното и земното, сакралното и профанното;
- Мечтите и действителността;
- Невъзможната, несподелената любов.
Г) художествени средства и похвати
- метонимия („две хубави очи“);
- безглаголни стихове;
- символи (музиката – на относителното, лъчите – на божественото, булото – непроницаемата същност на битието);
- риторично възклицание;
- апосиопеза.
Д) образът на любимата
В „Две хубави очи“ Яворов представя очите на любимата като олицетворение на възвишената ѝ душа. И доразвива символичното им значение: „очи – музика – лъчи“. Това са образи на ангелското в душата на детето. А жената дете е един от най-важните образи на Душата в естетиката на символизма – винаги на границата между невинността и заплахата от срама и греха. Стихотворението „Две хубави очи“ изгражда такъв образ на жената дете.
Но предполага и противоположната, демонична версия на нейния образ – какво би станало, ако страстите и страданията хвърлят върху лъчистите очи „булото на срам и грях“? Точно в средата на „Две хубави очи“ е поставена невидима на пръв поглед граница, пред която текстът сякаш се спира, отрича казаното и започва последователно да се възвръща към своето начало.
Е) раздвоението на лирическия герой в „Две хубави очи“
В стихотворението ясно проличава контрастът между желанието на лирическия герой любимата да остане чиста, невинна, и стремежа любовта му да бъде споделена. Раздвоение у лирическия герой предизвикват и възторгът от нейната красота и мисълта за възможното грехопадение.
Това е и основното внушение на „Две хубави очи“: невинността на любимата може да бъде съхранена само ако тази любов остане блян. Стихотворението отразява сложната същност на Яворов като човек и поет. За него истинската любов може да съществува само като копнеж, като мечта, тя е вдъхновение за живот и творчество. Такава любов води към духовно просветление и душевно успокоение. Осъществяването на любовта обаче води до неизбежния ѝ край.