1. Житейски и творчески път на поета
Пейо Яворов е роден в град Чирпан на 1 януари 1878 г.
Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов.
Яворов завършва V (IX) клас в Пловдив.
От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София.
След 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО.
Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във в. „Глас македонски“.
По-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония, като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904).
Този период от неговия живот намира място мемоарно-есеистичната му книга „Хайдушки копнения“ (1909).
Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенстване по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия.
През 1905 г. става близък приятел с Дора Габе.
През 1906 се влюбва в Мина Тодорова, която умира през 1910 година.
През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика.
Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелства за една пламенна и бурна любов, белязана с безбройни съмнения и много страсти.
Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.
2. Особености на поезията на Яворов:
Литературна епоха: началото на XX век до Първата световна война;
Ранните творби на поета са насочени към проблемите на социума (реализъм).
Късните му произведения носят идеите на символизма – чувството за обреченост, самота, раздвоение, „безкрайна тревога“ и т.н.