Страданието и волята за борба в стихотворението „Арменци”
А) творческа история
Арменските бежанци са подложени на гонения от страна на турците през 90-те години на 19. век.
Стихотворението е написано от Яворов на 7 декември 1899 г.
Първата публикация на „Арменци“ е в сп. „Мисъл“ през 1900 г., след това то е поместено в първото (1901) и във второто (1904) издание на Яворовата стихосбирка „Стихотворения“.
Б) композицията
- Състои се от шест осемстишни строфи (октава), като последната с малки редакции повтаря първата, затваряйки по този начин изображението в обща рамка („те пият и пеят“).
- Първата строфа въвежда образа на арменските изгнаници, като е осъществено плавно преливане между историческата рамка и конкретната ситуация.
- Във втората и третата строфа е представена темата за пиянството на страдалците.
- Четвъртата и петата строфа извеждат на преден план мотива за бунтовната песен на арменците. Кулминация – зимната буря, която е в синхрон с душевното преживяване на мъчениците.
- Във финалното двустишие (поанта) е изразено посланието, че търсената забрава на преживяното е невъзможна, илюзорна.
В) теми и мотиви в творбата
- за мъчителното съществуване в чуждо пространство;
- за слабостта на отчаянието;
- желанието за борба и отмъщение;
- пиянството като единствен начин да се забрави изживяната трагедия;
- песента.
Г) художествени средства
- епитети – „студената нощ“, „нечувана мощ“, „храбър народ“;
- сравнение – „кат гонено стадо“;
- олицетворение – родината - „майка робиня“;
- инверсия – „изгнаници клети“, „отломка нищожна“, „робиня тревожна“;
- метафора – „огън в главите разсъдък суши“, „молния свети в очи накървени“;
- метонимия – „разбити гърди“, „ранени сърца“;
- глаголни форми в бъдеще време – „щат спомен удави“;
- етимологична фигура – „пеят песен“;
- алитерация – „рани разяждат ранени сърца“;
- антитеза – между любовта към родината и омразата към враговете ѝ.
Д) Яворов и литературната критика
Заради връзката на стихотворението с литературната традиция Яворов е определян като „втори Ботев“, като истински наследник на Ботевата поетическа вселена.
Е) художественият свят на „Арменци“
Заглавието никога повече не се повтаря в текста; конкретният исторически момент е превърнат във въздействащо художествено обобщение – то е картина на всяка историческа жестокост.