1. Написването на „История славянобългарска“ – събитието, което променя хода на българската история
„История славянобългарска“ е символичното преминаване на българите от епохата на Средновековието към Новото време.
Така в тази малка по обем, но голяма по значение книжка, атонският монах за първи път формулира задачата, стояща пред българския народ – националното пробуждане.
С Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска" започва епохата на Българското възраждане. Това е епохата, когато българинът се осъзнава като българин.
2. Исторически параметри на епохата
А) първи етап на Възраждането – от 18. до началото на 19. век;
Б) втори етап – от началото на реформите в Османската империя през 20-те години на 19. век до края на Кримската война (1853-1856);
В) трети етап – от Кримската война до Освобождението през 1878 г.
3. История на написване на „История славянобългарска“
През 1761 година Паисий е изпратен в Сремски Карловци и се запознава със съчиненията на Мавро Орбини и Цезар Бароний в руски превод.
След завръщането си в Атон, Паисий отсяда в Зографския манастир и с разклатено здраве през 1762 година завършва своя труд.
4. ПРЕПИСИ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ – 70-ТЕ НАЙ-РАННИ:
Първи Софрониев (известен и като Първи Котленски) препис от 1765 г.
Самоковски препис от поп Алекси Велкович Попович, 1771 г.
Рилски препис (известен още като Никифоров и Дриновски) от 1772 г. Завършен е в Рилския манастир от монах Никифор по Самоковския препис. Бил е притежание на Марин Дринов, който го обнародва в свои публикации.
Жеравненски препис (преди 1772 г.).
Втори Софрониев (или Втори Котленски) препис - 1781 г.
Кованлъшки препис от поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански), 1783 г.
Еленски препис от 1784 г.
Паисий напълно съзнава сложността на предприетото книжовно начинание: „Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах.“
Така в тази малка по обем, но голяма по значение книжка, атонският монах за първи път формулира задачата, стояща пред българския народ – националното пробуждане.
С Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ започва епохата на Българското възраждане. Това е епохата, когато българинът се осъзнава като българин.
5. Идея и смисъл на заглавието
Сакрализиране и идеализация на българското минало, събуждане на българското съзнание, идеята за българското „първенство“. Призив за духовно освобождаване.
6. Композиция
Състои се от 2 предговора („Ползата от историята“, „Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история“), няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.
7. Жанр
„История славянобългарска“ е сборна творба, която преплита елементи на история, автобиография, публицистика и литература.
Произведението съчетава средновековни и ренесансови характеристики.
Към средновековните може да се отнесе това, че Паисий разглежда българската история от Адам и Ева, преписва от други текстове, както и това, че прави аналогии с Библията.
От друга страна, присъстват и ренесансови елементи. Паисий заявява, че е автор и творец, нещо типично за ренесансовите автори. Пише на достъпен български език и налага собствени идеи за необходимостта от национално самосъзнание.
Творбата носи силно полемичен характер. Паисий противопоставя българите на гърци и сърби, като изтъква превъзходството на първите, стремейки се да повдигне народностното им самочувствие.
8. Теми и проблеми:
- за произхода на българския народ и език;
- за политическото укрепване на българската държава;
- за културните и духовни постижения на българите;
- за "родното";
- за срама.
9. Значение на „История славянобългарска”
Паисий се обявява открито против гръцкото църковно и просветно влияние.
Като разказва за миналото на българския народ, монахът вдъхва на своите читатели самочувствие.
Паисий повдига въпроса за извоюване на националната независимост на българския народ.
СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
1. Първото и второто предисловие
Първата българска история е съставена от две предисловия, същинска част, състояща се от седем глави, и послеслов.
Първо предисловие
„Ползата от историята“ представлява препис от чужда история. В тази част се обръща внимание на „любомъдрия“ читател. Историята се определя като извор на знания и надежда.
Второ предисловие
„Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история“ е втората част, която е самостоятелно творение на Паисий. В него той се обръща към целия български род, като критикува чуждопоклонниците и хвали родолюбците. Сравнява българи и гърци и изтъква достойнствата на простия чистосърдечен наш народ, правейки аналогия с библейските апостоли.
Роля на второто Предисловие като полемика и апология
- оригинален увод, в който се откриват и основните идеи на епохата;
- обръщение към родолюбивите българи;
- проблемът СВОИ/ЧУЖДИ, родолюбци/родоотстъпници;
- проблемът МИНАЛО-НАСТОЯЩЕ-БЪДЕЩЕ;
- творческа история на произведението.
2. Същинска част
- Представлява компилация от трудове на различни историци като „Славянското царство“ на Мавро Орбини, „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и др. Ползва също български жития и грамоти на български царе.
- Тази част се състои от 7 глави, съчетаващи разказ за българските и сръбските царе, на светиите и славянските първоучители.
- Основното достойнство не е във фактологическата прецизност, а в подбора, който е направен, така че да се подчертае войнството и духовната възвишеност на българския народ.
3. Послеслов – финална част
- Това е най-кратката част на Историята и представлява авторски текст, който представя лични данни за Паисий („Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки...“), изяснява мотивите, поради които е написал „История славянобългарска“ („Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе“) и дава сведения за ползваните източници („Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... и в немска земля повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите“).
4. Българинът и българското в Историята
- „История славянобългарска” не е голяма по обем, но не това е важното. Нито това, че Паисий е допуснал много фактологически грешки и че целенасочено е подбирал само славни факти от българското минало. По-значимото е, че книжката е преломен момент в нашата история. От завладяването на България от османците, в продължение на близо три века и половина в българската книжнина няма друго писмено наследство, изиграло толкова важна роля за духовната еманципация на българския народ.
- Първа тя показва на българите, че са имали славно минало, велики царе и подвизи. Патриотичният елемент не просто печели, а грабва читателите.
- Книгата е изпълнена с библейски сюжети. В тях доброто винаги е преследвано от злото, но злото е наказвано. Това именно е историята на българския народ: страдали сме, но сме и побеждавали.
- "История славянобългарска" представлява сбито и ярко изложение на историческото минало на България, като Паисий търси там идеали, упование и надежда.
- Той започва да разказва за храбрите българи – "люти на бран", за това "колко били знаменити крали и цари болгарских", на които се подчинявали много народи и земи, за българската църква и патриаршия в Търново.
- Преди всичко той си стреми да пробуди националното чувство, мисълта за принадлежност към българския народ. В името на тази цел той атакува тези, които се срамуват от своя род и се увличат по чужд език. И като припомня, че българите са имали царство и господство, че са били славни и макар, че сега да са бедни, "прости ораче и копаче, и овчарче и прости занаятчии", те са достойни за уважение. Паисий гневно жигосва отцеругателите, които се срамуват да се нарекат българи.
- "О, неразумни и юроде - се провиква той. - Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш по свой език и не думаш!" Паисий се опитва да "отвори" очите на "неразумните" за истината, за стойностите на родното. Паисий адресира произведението си към два типа читатели: едните са родолюбиви българи, които обичат народа и родината си и затова искат да знаят повече за миналото си.
- Другите са чуждопоклонниците, които се срамуват от рода си и се отричат от него, като четат и говорят на гръцки. За патриот като Паисий такива хора са лишени от разум. Признак за слабоумие е да се отричаш от народа си и от всичко негово - име, език, духовност и минало.
- С тези разсъждения Паисий се основава на националната идея, изразена в стремежа да се запази българската народност в условията на робството и да се осигурят условия за нейното икономическо развитие.
- От историческото чувство на народа, въплътено блестящо в неговия труд, той се опитва да обоснове правата на българите. Оттук нататък неговият мироглед се основава на идеята за духовно възвисяване на българите чрез отхвърляне на църковната опека и културното влияние на гърцизма и чрез възстановяване на българската църковна йерархия.