Пътят към вярата в „Писмо“ („Ти помниш ли…“)
А) Творческа история
- През 1932 г. Вапцаров пътува като стажант-механик с кораба „Бургас“ до пристанищата Фамагуста (Кипър), Александрия и Порт Саид (Египет), Бейрут (Ливан) и Хайфа (Израел). Впечатленията си описва в „Импресии от параход „Бургас“.
- Две години по-късно Вапцаров пише стихотворението „Ти помниш ли...“ като отговор на писмо на Кольо Василев, съученик на Никола Вапцаров от Морското машинно училище, на когото поетът посвещава творбата си.
- Първият вариант на стихотворението е публикуван в хасковския вестник „Сирена“ през 1934 г. Творбата е подписана с псевдонима Николай Боен. Шест години по-късно цялостно преработеното произведение е отпечатано в стихосбирката „Моторни песни“ (в първия цикъл „Песни за човека“).
Б) Заглавието
- Има условен характер, то не означава битово, лично послание, а задава комуникативна форма, чрез която изповедта на лирическия герой достига до читателя.
- Въвежда мотива за споделянето, за нуждата от събеседник, който да съпреживее най-съкровените прозрения на лирическия Аз.
В) Лирически „сюжет“:
Вярата се постига с цената на тежък личен опит. Пътят към нея е дълъг и има няколко основни препятствия:
- в началото са младежките надежди и мечти (те са красиви илюзии): „Филипините“, „едрите звезди“, „дъхът на тропика“;
- следва отчаянието, раждащо омразата („празни химери“, „Бяхме вързани жестоко“), която обаче се трансформира в любов;
- така човешката душа се възвисява, изпълнена с нови мечти („ярко слънце ще просветне“);
- следва готовността за саможертва (умирането е „песен“, когато милионите възкръсват“).
Г) Композицията
- Стихотворението може да се раздели на три основни композиционни части, в които се открояват ключовите мотиви за миналото, настоящето и бъдещето.
- Текстът е астрофичен, а стихът е стъпаловиден.
Д) Теми и проблеми
- духовното израстване на младия човек;
- връзката човек – машина;
- вярата „в доброто и в човека“;
- сблъсъкът с тежката реалност;
- борбата;
- надеждите и копнежите;
- погубената младост;
- смъртта;
- песента и др.
ОПОЗИЦИИ:
БЕЗВЕРИЕ – ВЯРА
МЛАДОСТ – ЗРЯЛОСТ
МИНАЛО – НАСТОЯЩЕ
ЖИВОТ – СМЪРТ
РЕАЛНОСТ – МЕЧТА
БЕЗВЕРИЕ – ВЯРА
МЛАДОСТ – ЗРЯЛОСТ
МИНАЛО – НАСТОЯЩЕ
ЖИВОТ – СМЪРТ
РЕАЛНОСТ – МЕЧТА
Е) Герои и образи
Лирическият говорител споделя своите лутания и прозрения за борбата, вярата и смисъла на живота с лирическия герой, неразгърнатия като образ, но представен като адресат на посланието приятел от младостта.
Ж) Художествени изразни средства
- Анафора: „Ти помниш ли…“;
- Алегория (и метафора): „капана на живота“ (липса на перспектива);
- Метафори и поредица от градирани сравнения („някаква омраза/ се впиваше дълбоко във сърцата./ Като гангрена,/ не, като проказа/ тя раснеше,/ разкапваше душата,/ тя сплиташе жестоките си мрежи/ на пустота...“);
- Епитети: „син и необятен“, „див“, „жаден“.
З) Послания:
- Осмислянето на преживените разочарования помага на човека да преоткрие вярата си, пробужда отново способността му да мечтае.
- Само лично изстраданите истини имат действена сила.