Умира на 23.07.1942 г. в София (осъден на смърт чрез разстрел заради подготвяни атентати срещу немските войски).
Образование: гимназията в Разлог; Морското машинно училище във Варна.
Работи като: моряк, огняр и механик във фабрика „Българска горска индустрия“.
2. Творчески път:
Още като ученик сътрудничи на различни литературни издания, а по-късно печата във в. „Кормило“, „Камбана“, „Светлоструй“; редактира вестник „Литературен критик“;
Автор е на петдесетина стихотворения, драмата „Вълната, която бучи“, стихотворения за деца и няколко критически текста;
Единствената му стихосбирка „Моторни песни“ (1940) включва 21 стихотворения, но не е оценена от съвременниците му.
3. Особености на Вапцаровото творчество
Епоха: 30-те и 40-те години на XX век.
Направление: реализъм с елементи на романтизъм.
Преобладаваща изказна форма: изповед; диалог; монолог; полемика; пряко въвличане на читателя в посланията на лирическата творба; смесване на различни стилове в единно художествено внушение.
4. Стихосбирката „Моторни песни“ в контекста на българската поетическа традиция:
„Моторни песни“ – единствена стихосбирка; излиза 1940 г.; включва четири цикъла: „Песни за човека“, „Песни за родината“, „Песни“, „Песни за една страна“.
Космополитизмът, изразен чрез творбите, посветени на Испания;
Заглавието е с метафорично значение;
Свързва се с търсенето на нови ценностни ориентири;