1. Житейски път на писателя
2. Творчество
- Йовков е автор на разкази, романи, драми;
- Сред най-известните му творби са разказите от сборниците „Последна радост“ (1926), „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“ (1935) и „Ако можеха да говорят“ (1936).
3. Особености на Йордан-Йовковите разкази:
- Литературната критика определя Йовков като „лирик в прозата“, защото представя всяко събитие с неговите емоционални последици за човека.
- Често героите му са преминали през някакво житейско премеждие, което ги е направило различни.
- Народно-разговорната реч в творбите, както и пряката реч са средство за характеризиране на героя и обстановката.
- Честа е употребата на глаголите за зрително възприемане – те са свързани с мотива за вглеждането и проглеждането в страданието.
На преден план в Йовковото творчество са нравствено-философските проблеми – грехът и изкуплението, доброто и злото, страданието и надеждата, преходното и вечното.