Силата на женската красота в разказа „Албена” от сборника „Вечери в Антимовския хан”
А) творческа история
Разказът „Албена“ е публикуван първоначално във в. „Зора“ през 1927 г., а през следващата година е включен във втората част на сборника „Вечери в Антимовския хан“.
Творбата е създадена по действителен случай в добричкото село Мусубей (дн. с. Изворово), където Йовков е учителствал в навечерието на Балканската война.
Прототип на Йовковата героиня е Яна Петкова, чийто любовник е румънецът Иван Опря.
Двамата убиват съпруга на Яна, но по-малкият ѝ син я издава пред стражарите.
Б) заглавието
Заглавието насочва вниманието към главната героиня и по този начин поставя акцент върху съдбата на необикновената личност, която отправя предизвикателство към патриархалния ред.
Името на героинята се свързва латинското прилагателно alba, което означава „бял, светъл, блестящ“.
В) композиция /усложнена/
Сюжетът се разминава с фабулата, тъй като разказът започва с развръзката – убийството на Куцар и обвинената за това престъпление негова съпруга – хубавата Албена.
Чрез ретроспекция е представена трагичната предистория на убийството.
Важен композиционен елемент е диалогът.
Налице е композиционна рамка чрез мотива за пътя.
Г) основни сюжетни моменти
Суматохата пред дома на Албена, предизвикана от слуха за арестуването ѝ.
Признанието на Албена, че е участвала в убийството на мъжа си.
Разказите на дядо Власю за „хубавеляка”, омагьосан от Албенината красота.
Появата на Албена пред тълпата и молбата ѝ за прошка (равнозначно на публично разкаяние: „Млада съм, сгреших”, „Прощавайте!”).
Съчувствието на хората и призивът на дядо Власю да не я пускат.
Признанието на Нягул, че е убил Куцар.
Промяната в реакциите и отношението на хората към Албена.
Д) теми и проблеми
грехът и красотата;
грехът и прошката;
„Грешна беше тая жена, но беше хубава“;
„Какво е селото без Албена?“;
Престъплението от любов.
Е) героите
Албена – най-красивата жена в селото, съблазнителка, която обаче не търси авантюра, а истинската любов. Прелюбодеянието ѝ, свързано с още едно престъпление – убийството на Куцар, в един по-широк смисъл реабилитира свещеното право на всеки човек да дава и да получава любов, затова съселяните ѝ са склонни да простят нейния грях.
Нягул (от румънски – нежен) – любовник на Албена, в последната част признава своето деяние.
Куцар (от куц) – грозен, прост, неугледен мелничар, който прилича на плашило. Всички го подминават „сякаш не е жив човек, а вещ“.
Дядо Власю – съселянин на Албена, чрез думите му авторът разкрива промяната в отношението на обществото към Албена.
Ж) послания:
Женската хубост притежава магическа сила. Тя покорява, но не оневинява.
