Заглавие – насочва към героите – диви, неопитомени, но не и обезличени, ярки личности;
Ключова тема – за неспирния поток на времето, за неизбежното отмиране на старите човешки взаимоотношения и изчезването на патриархалните представи за човека и света.
„Коренотърсачеството” – като скрита реакция срещу наложената социалистическа индустриализация;
Особености на стила:
във всички 17 разказа от сборника е въведен герой разказвач и повествованието е в 1 л. ед.ч.;
използва се стилизирано простонародно слово - сказ;
често използван похват е ретроспекцията.
2. Конфликтът между селото и града в „Дърво без корен“ на Николай Хайтов
Заглавието: метафорично представя човека, който е откъснат от родното си място и принуден да живее в чужда за него среда.
Сюжет и композиция:
монологична форма – главният герой Гатю споделя пред непознат събеседник своите преживявания в столицата;
сюжетът е изграден на мозаечен принцип – различни случки от живота на героя са представени без времева последователност или причинно-следствена връзка; преплитат се истории от градския и от селския живот, от настоящето и от миналото.
Проблеми в творбата:
подмяната на традиционната ценностна система с нова, „модерна”, в чийто център е човекът потребител;
смисълът на живота – да бъдеш действен и полезен за другите или да си „гледаш кефа”;
отчуждението, обезличаването, растящата самота на човека в големия град.
Героите:
Гатю – възрастен човек, който по настояване на сина си напуска родното си село и заживява в града с неговото семейство.
синът Кирчо и снахата – градски хора, подчинени на цивилизацията и отчуждили се от корените си.
Особености на стила:
контрастно изграждане на образите на града и селото, природата и отдалечаването от нея, своето и чуждото, бащите и децата;
препратки към основни митологични сюжети – за райската градина, за световното дърво и др.
