Бунтът и погромът в поемата „Септември“
А) Творческа история
- Написана за една нощ и е политически отклик на драмата от септември 1923 г.;
- Публикувана е в кн. 7-8 от 1924 г. на сп. "Пламък". Същата година излиза и като самостоятелно издание.
Б) Заглавието
- Заглавието отвежда към размисли за сезона на есента – знак за обречеността на бунта;
- Две различни гледни точки – конкретност, историческа достоверност, от една страна, от друга – търсене на универсалните, митологизираните измерения на времето.
В) Композиция
12 фрагмента = 12 апостоли, 12-ти час
- 12-тият час се свързва с края на изминалия ден и поставя началото на новия.
- Светът на миналото и новият свят на бъдещето.
- 1.-6. фрагмент: Възход на бунта
- 7. фрагмент: „Започва трагедията“
- 8.-11. фрагмент: Поражението
- 12. фрагмент: Пророчеството за бъдещето
Г) Теми и проблеми
- За гнева;
- За бунта и погрома;
- За човека, народа и отечеството;
- За Бога и авторитетите;
- За робството и свободата;
- За рая и ада;
- За мрака и светлината;
- За „варварството“ и цивилизацията;
- За насилието на институциите, бранещи статуквото.
Д) Художествени образи и символи
- В частите, пресъздаващи подема, централен образ е масата. Народът е представен от бунтарите, отхвърлили общоприетия ред;
- Демонизираната власт – представена чрез най-отблъскващи сцени на жестокост и насилие над беззащитния народ;
- Поп Андрей – исторически достоверен персонаж, носител на пророческа сила, който отхвърля религиозните догми. Смъртта му е натуралистично пресъздадена, но правдоподобна;
- Ахил, Агамемнон, Ифигения, Клитемнестра, Орест, Електра – образи от античната митология, свързани с темата за греха и изкуплението;
- Касандра – пророчица от старогръцката митология, чиито предсказания винаги се сбъдват;
- Бог – защитник на слабите, на потиснатите, на жертвите. Бог, сътворен от човека и вярата в собствените сили, освободен от религиозни значения и функции.
- Слънчогледите – символ на живота, на естествената човешка потребност към щастие;
- Столетният дъб – алегория на стария несправедлив свят, на родовото, традицията;
- Фигурата на братоубийството – характерна за септемврийската литература;
- „Отечество“ е лъжа, оправдаваща жестокостите;
- „Мъртва утроба“ – оксиморон, изразът отвежда към смисловите стойности „Смъртта ражда смърт“, „Злото ражда зло“;
- Нощта – символ на хаоса, на смъртта, на злото;
- „Септември ще бъде май“ – за експресионизма миналото просто не съществува, а настоящето е сведено до трамплин за отскачане в бъдещето.
Е) Посланието
Бунтът е не просто социална борба, а отхвърляне на всичко, което отнема човешката свобода – социални йерархии, държава, култура, религия. Бунтът е колкото срещу експлоататорските класи, толкова и срещу институционализираната лъжа.