1. Елин Пелин – „певец на българското село“
Елин Пелин е псевдоним на Димитър Стоянов (1877 – 1949). Той е роден в село Байлово, Софийско. Като млад имал силен интерес към изобразителното изкуство, но не бил приет в тогавашното Рисувално училище. Затова пък българската литература спечелила в негово лице един от своите най-големи художници на словото.
В своите произведения Елин Пелин описва преди всичко живота на българското село – труда, радостта, страданията и въобще живота и смъртта на обикновените хора. Изключителният му усет за връзката между човека и природата го прави и един от най-големите майстори на природни картини в литературата ни. Затова го наричат „майстор на разказа“ и „певец на българското село“.
2. Особености на Елин-Пелиновото творчество
В творчеството си Елин Пелин правдиво пресъздава българската действителност от края на 19. и първата половина на 20. век.
- Диалогът е средство за разгръщане на сюжета и разкриване на същността на хората.
- Краят на Елин-Пелиновите творби е от особено значение, защото там се разкрива смисълът на творбата.
- Повествователят е невидим, не изказва пряко своето отношение нито към персонажите, нито към случващото се.
- Елин Пелин оставя героите сами да се изявят чрез постъпките и речта си. Затова в разказите му липсва назидателност, няма пряко изказани поучения.
3. Темите
В творбите си Елин Пелин разглежда темите за:
- живота в българското село с неговите положителни и отрицателни страни;
- враждебната природа, която всява страх у човека, който се труди неуморно;
- човека, който получава блага от природата, но и става нейна жертва;
- труда като радост и като страдание;
- съпротивата срещу злото;
- разпадането на родовата общност и изчезването на патриархалния морал.