A) творческа история на романа
- През 1946 г. е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ („Литературен фронт“, № 2, 28.09.1946), озаглавен „Тютюнев склад“. 2 години по-късно излиза нов откъс – „Двубой“ („Литературен фронт“, №20, 31.01.1948), след още 1 г. – „Тютюн“ (глава от романа) в сп. „Септември“ (1949, № 7). През 1951 г. романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 г. стига до читателите с неговите „злополучни критици“.
- Димитър Димов е принуден да преработи романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови положителни герои комунисти, антиподи на останалите персонажи от света на капитала.
- През 1954 и 1955 г. романът се появява в новия си вид. Едва след 1992 г. „Тютюн“ се преиздава с първоначалния си образ.
Ролята на цензурата
- През периода 1944 – 1989 г. цензурата не съществува като законна отговорна институция, а самото ѝ наличие се отрича от комунистическата власт. По този начин тя става двойна, защото дори нейното съществуване е цензурирано.
- Творческото изразяване е оковано с верига от звена, процедури и похвати на забраняване и позволяване.
- Със забраната творбата бива унищожена. Най-често и като позволена тя вече не е същата.
Б) социалната действителност в романа
- Време на стачки, финансови машини на производствени концерни;
- Социалното – източник на сюжети в историята;
- Финансовата олигархия е политическа (Борис Морев и Фон Гайер);
- „Парцелиран“ свят – на класата, на средата, на психологията, на личността;
- Темата за състоянието на обществото присъства и в политически, и в морален аспект; разпределението на благата и богатството в тогавашното общество е не просто несправедливо, то ярко противоречи на всяка хуманност, на всяко уважение към човешката личност. Беднотията и гладът често привличат авторовото внимание (Спасуна, Симеон и дори Борис в началото на романа) – те са антагонистите:
''„...гледаха втренчено елегантния костюм на директора, сякаш не можеха да проумеят как беше възможно да съществуват толкова хубаво облечени хора, докато хиляди жени и деца водят полугладно съществувание” ("Тютюн")
В) композиция – рамкова
- Романът се състои от две части.
- В началото на романа Ирина мечтае да завърши медицина и да пътува до екзотични страни. В края на творбата мечтателката стига до пълна духовна деградация и до самоубийство.
- Романът е изграден на принципа на контраста – полюсни образи и ситуации. Конфликтната основа на романа е сблъсъкът на греховно устроения свят, представен чрез образа на тютюневия концерн „Никотиана“, със света на унищожените и потиснатите, които поемат предизвикателствата на социалния сблъсък.
Г) основни сюжетни линии
- връзката Борис – Ирина;
- житейските пътища на тримата братя Мореви (Борис, Павел и Стефан);
- „Никотиана“ и нейните тютюноработници;
- партизанските борби.
Д) теми и мотиви в творбата
- човекът в преломното време;
- конфликтът личност-общество;
- човешката идентичност и драмата на модерния човек;
- нравствената деградация на личността;
- фанатичните стремежи и илюзии, които довеждат човека до пълна деградация;
- персонални и политически утопии.
Е) художествено време и пространство (хронотоп)
- отразява времето от средата на 30-те до средата на 40-те години на 20. век (две десетилетия);
- място на действието – София, Варна, Чамкория, Кавала, гр. Х., Солун, о. Тасос.
Ж) художествени образи в романа
- тютюнът – възможен източник на богатство; причина за тежкия живот на хората; удоволствието от пушенето; бавната гибел; мотивът за отровата;
- „Никотиана” – в представите на Ирина фабриката се появява като двупотопно чудовище, което е еднакво опасно както за своите жертви – работниците, така и за своите господари;
- Ирина – чрез нея авторът внушава идеята за обречеността на истинската красота в света на „Никотиана”. Името ѝ означава „мир”, „хармония”. Нещастието на героинята е в това, че тя приема самоизмамата за истинска любов – влюбва се не в реалния Борис, когото не познава, а в илюзорната си представа за него;
- Борис – амбициозна личност, направила трагичната грешка да отъждестви стремежа си за забогатяване със златния мираж на тютюна. Без самият той да съзнава, че този мираж постепенно убива човешкото у него. /„Фауст” – Гьоте – мотивът за съюза на човек с дявола/. Чрез образа на този герой се интерпретира идеята за свръхчовека.
- Павел – брат на Борис, комунист. Той също като брат си Борис притежава сила на характера и праволинейност в следване на собствените убеждения. Въпреки това той е човек със силна воля и висока интелигентност.
- Стефан – най-малкият от тримата братя Мореви, комунист. Умира от малария, след като е арестуван по време на тютюневата стачка.
- Спиридонов/Татко Пиер – не е потомствен богаташ, успява благодарение на собствените си качества. Борис го привлича с рационалността и решителността си, у него той вижда себе си на младини.
- Мария – дъщеря на Спиридонов, деликатна, чувствителна, обречена да страда. Борис се жени за нея, воден от стремежа към власт. Умира вследствие на болестта си.
- Костов – експерт в „Никотиана”. За него богатството не е самоцел, а средство. На моменти проявява състрадателност /прави опит да осинови 10-годишно момиченце – Аликс, което обаче умира от малария/;
- Фон Гайер – нацист, праволинеен, презира комунистите. Ирина има любовна връзка с него;
- Лихтенфелд – немски барон, който смята престоя си в България за екзотично приключение;
- Динко – братовчед на Ирина, безнадеждно влюбен в нея. Комунист, загива при сражение с нацистите;
- Варвара – партизанка, отличава се със сприхав характер. Влюбва се в Динко по време на партизанската борба.
З) послания
- Индивидуалният свят на човека не може да остане „затворен” в себе си и неизбежно се оказва обусловен и зависим от хода на историята, която променя битието на човешките общности.
- Страстта е човешка стихия, заплашваща човешкото.
- Човек е обречен, когато е обсебен не само от историческото време, а и от собствените си страсти. Тоест човек е двойствено подчинен – на историческото време и на страстта.