1. Жизнен път на писателя
- Димитър Тодоров Димов е роден на 25 юни 1909 г. в град Ловеч. Майката на писателя – В. Харизанова, има подчертани литературни интереси, а баща му е офицер, загинал на фронта по време на Междусъюзническата война. Вторият му баща Руси Генев също е офицер, който по-късно става тютюнев експерт.
- Д. Димов учи до десетгодишната си възраст в Дупница, а след това в София, където завършва Първа мъжка гимназия.
- През 1928 г. постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. Завършва го през 1934 г.
- До 1939 г. работи като участъков ветеринарен лекар.
- От 1939 г. е асистент по анатомия в СУ.
- През януари 1943 г. заминава на специализация в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“ по хистология на нервната система. През март 1944 г. се връща в България. Мобилизиран е в Беломорието до септември 1944.
- От 1946 г. е доцент в Агрономическия факултет в Пловдив, а през периода 1949–1952 г. – в Селскостопанската академия.
- От 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ „Г. Димитров“ в София.
- Димов е председател на Съюза на българските писатели от 21 март 1964 г. до смъртта си (1966). Автор е на над 20 научноизследователски труда, а след 1966 г. в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теорията на отражението.
2. Творчество:
А) Автор на три романа:
- "Поручик Бенц" (1938 г.)
- "Осъдени души" (1945 г.)
- "Тютюн" (1951 г.), втора редакция – 1954 г.
Б) Автор на драмите:
- "Почивка в Арко Ирис"
- "Жени с минало"
3. Особености на Димитър-Димовото творчество
- Епоха: втората четвърт на XX век.
- Направление: реализъм.
- Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман. Писател с подчертано демократични позиции, Димов утвърджава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика.
- Героите му, носители на силни чувства и амбиции, са детерминирани чрез социалните и нравствените стълкновения на епохата, за което оказва влияние като остро социално зрение на писателя, така и личното увлечение по идеите на Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Анри Бергсон и творчеството на Октав Мирбо.
„Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?”
Димитър Димов – „Тютюн”