1. Основни теми и мотиви
- неизживеният живот, изгубената младост;
- носталгията по безвъзвратно отминалото детство, невъзможното завръщане в света на светлото минало;
- разминаването между мечти и реалност;
- страданието, самотата, отчуждението, разочарованието;
- липсата на хармония;
- скиталчеството;
- неосъществимостта на бляна;
- човекът и войната.
2. Копнежът по родното в „Скрити вопли” на Димчо Дебелянов
А) творческа история
- Първа публикация на творбата - в списание „Смях” през 1912 година;
- Втора редактирана публикация - в списание „Художествена култура” през 1914 година;
- Включена в посмъртно издадената Дебелянова стихосбирка от Димитър Подвързачов, Николай Лилиев и Константин Константинов през 1920 година под надслов „Елегии”.
Б) жанрова характеристика
- Елегия – лирическа творба, водещият тон в която е скръбен, печален.
- Доминиращо чувство в елегията „Скрити вопли” е копнежът по родния дом, болката от непреодолимата пропаст между едно болезнено изживявано настояще и мечтаната хармония на усещането за приютеност и душевен покой.
В) заглавието
- Произведението е без заглавие, което е характерно за лириката. Обичайното му означаване като „Да се завърнеш…” или „Скрити вопли” е по логиката на озаглавяване от страна на читателите чрез цитат от стихотворението.
инициален стих – първи стих от лирически текст, който се възприема като негово заглавие
вопъл – силен жалостен вик, плач, стенание
носталгия – (гр. nostos – завръщане и algos – болка) – букв. болезнен копнеж по завръщане в родното; тъга по нещо желано и обичано, което обаче е далечно или безвъзвратно отминало
Г) композиция
- Творбата е изградена от три строфи, съдържащи различен брой стихове – съответно осем, десет и два.
- Първа строфа – картината на приласкаващата нощ и завръщането чрез спомена блян в хармоничния и спокоен свят на родното.
- Втора строфа – бленуваната среща между майка и син; очакваната утеха, мечтаният пристан в дома храм и спокойно дочакване на залеза на живота, т.е. завръщане смърт.
- Трета строфа /поанта/ – болезненото осъзнаване, че мечтаното завръщане в сакралния свят на родното е неосъществимо.
поанта – художествено обобщение, синтезиран израз на основната идея, най-често в края на лирически текст.
Д) образна система
- Лирическият герой: Изразява своето състояние чрез последователни глаголни форми във второ лице („да се завърнеш…”, „да чезнеш…”, „да повтаряш…”, „да шъпнеш…”), които съчетават обобщената позиция и откровението; азът се проявява открито единствено в мотива за смъртта, а в трето лице („печален странник”) – във финалното двустишие на творбата; така трите граматични лица на лирическия герой изразяват универсалността в посланието на елегията.
- Образът на майката - в духа на фолклорната традиция, както и на Ботевата поезия, образът на майката се свързва с очакването; с утехата и прилъскването, с прошката; със силата на обичта и благородството („усмивка блага“). Сакралността на майчиния образ е подчертанa и чрез образа на иконата. Двата образа се свързват асоциативно и създават тъждествени внушения (майката и иконата са назовани с един и същи епитет „старата“... – „старата на прага“, и „старата икона“).
- Образът на природата – налице е метафорично сплитане между нея и изживяването на лирическия герой.
- Образът на дома – пресъздаден в духа на фолклорната и литературната традиция като символ на светостта, уюта и хармонията на родовия свят. Противопоставя се на хаоса, който изпълва чуждото и враждебно пространство извън него.
- Слънцето, залезът, пътят – слънцето традиционно се възприема като символ на живота. Разочарован, лирическият Аз изповядва, че липсата на стойностни опори погубва надеждата – основен крепител на живота, и затова пътят на скиталеца е към своя край. Залезът символизира именно края на житейския път.
- темата за завръщането като: домотърсачество; спомен; край на житейския път; възможност за постигане на хармония със света и със самия себе си.
- споменът – център на лирическия светоглед, ключ към разбирането и изразяването на живота:
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Е) теми, мотиви и идеи:
Споменът се появява финално и внезапно, за да преобърне смисъла на елегията, като събира по нов начин майката и родината в българската литературна традиция.
Ж) художествени средства:
- олицетворение – „вечерта смирено гасне”;
- инверсия – „усмивка блага”; „стаята позната”;
- епитети – „скръбни и нещастни”; „старата”
- метафора – „плахи стъпки”; „Аз дойдох да дочакам мирен заник, / че мойто слънце своя път измина...”
- алитерация на ш, щ, с, т, х – разбиране, че тишината е вътрешно състояние на Аза;
- сравнение – „Кат бреме хвърлил черната умора”.
З) посланието
- Светът на миналото, на хармонията, на патриархалния уют и щастието е жадуван, но непостижим в реалността.