Димчо Дебелянов (Динчо Дебелянов) е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица. Той е последното, шесто по ред дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина.
Димчо е едва деветгодишен, когато през 1896 г. баща му умира. След неговата смърт цялото семейство се мести в Пловдив, където живее в къщата на по-големия брат Иван. В Пловдив Димчо получава начално и гимназиално образование, като завършва Пловдивската мъжка гимназия.
През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София.
През 1907 г. и през следващите девет години от краткия си живот Димчо Дебелянов сътрудничи на "Българска сбирка", "Съвременник", "Нов път", "Оса" и много др. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними: Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др.
През 1907 г. се записва в юридическия факултет, следващата година записва да учи литература в историко-филологическия факултет, но следва само две години.
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов постъпва в казармата на 22 пехотен тракийски полк в гр. Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29.01.1916 година Димчо Дебелянов пристига на фронта, където престоява около осем месеца.
Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар.
През 1931 г. костите му са пренесени в Копривщица.
2. Творчески път на Димчо Дебелянов
Направление: символизъм;
Литературен период: Българската литература от началото на XX век до Първата световна война;