Българската възрожденска литература се създава в условията на национална зависимост. Българите трябва да се борят, за да постигнат своята свобода и своята независимост. Това определя и основното противопоставяне в литературата на периода – противопоставяне робство – свобода.
Ботевото разбиране за робството и за свободата не се свързва само с конкретните исторически обстоятелства, при които живеят българите.
За Ботев и робството, и свободата са понятия с много широко значение. Възрожденецът отхвърля не само националното робство, но и всяко потисничество над човека – социално, духовно.
За духовното робство като примирение и като обезличаване на човека Ботев говори в стихотворението „Странник“.
2. Творческа история
Стихотворението „Странник” е написано през 1872 година, когато Ботев отдавна вече е емигрант в Румъния и за него мирното, спокойно завръщане в родината е невъзможно. Той вече е преживял предвкусването на триумфалното завръщане, описано във финалната част на „На прощаване” (създадено през 1868 г.). По времето, когато е писал „Странник”, Ботев вече има опит в издаването на вестници – политически, революционни, хумористични и сатирични.
3. Заглавието
Според Българския тълковен речник думата странник има две значения. Първото е „странен, нетукашен човек; чужденец“. Второто значение е „човек, който странства; пътник“.
Пример за второто значение на думата в речника е началото на Ботевото стихотворение „Странник”: „Бързай, странник, върви скоро/ към бащина къща да стигнеш.” Когато започнем да четем творбата, в съзнанието ни се активира именно то.
Макар че героят на стихотворението се завръща в бащината си къща при своята майка, той вече се е откъснал от родното място, то не му принадлежи, не е добре приет. Станал е странен, далечен, чужд.
Лирическият говорител се обръща към странника като към познат, но умишлено не го назовава по име, защото завърналият се герой е обобщен образ на безразличните и пасивни хора по време на робство.
4. Жанр
Сатирично стихотворение.
Какво означава сатира?
Сатирата е литературен похват, който осмива хора или явления, разобличава и критикува социални и човешки пороци.
5. Композиция
Стихотворението се състои от дванадесет строфи от по четири стиха, римувани почти навсякъде с кръстосана рима. Първите 11 строфи са пряко обръщение на лирическия говорител към странника, който е лирически герой на стихотворението.
Дванадесетата строфа е обобщение, в което директно се заявява истинското отношение на лирическия говорител към такива личности като странника.
Представено е всичко онова, което очаква лирическия герой при завръщането му. То е свързано с нещастия: с раздяла, със смърт. Думите на лирическия говорител като че ли се стремят да утешат странника – все още има неща, които го очакват в живота, и той не бива да се предава.
В самия край на творбата става ясно обаче, че позицията на лирическия говорител не е на човек, който утешава, а на човек, който обвинява чрез силата на сатирата.
Основни чувства
Завърналият се син е безразличен, страхлив, апатичен, лишен от любов, идеали, синовна обич и преданост, липсва му патриотизъм и всичко човешко му е чуждо, а това буди у лирическия говорител отвращение.
Усеща се болката по поробеното родно място, в което цари хаос и беззаконие.
Усеща се гняв и възмущение към такива безродни, безразлични хора, които предават всичко свято със своето безчестие.
Важно!
Сарказмът е подигравка, която може да се открие в положителна оценка и се отнася към недостатъка на човек, предмет или явление. Както и сатирата, сарказмът е насочен към явления от действителността чрез осмиването им. Негови отличителни черти са безпощадността и остротата на изобличаване. За разлика от иронията, в сарказма се изразява най-висока степен на недоволство, дори ненавист.
6. Образът на лирическия герой
Със своето мълчание лирическият герой показва, че е апатичен – нищо не пита, не прекъсва печалния разказ за нещастията, които са сполетели дома му, не задава въпроси.
Единствената реакция е плачът, който издава безсилие.
Пътуването не го е променило. За него любовта е далечно чувство, той няма отношение към съдбата на близките си, не е направил нужното, за да изпълни синовния си дълг.
Очевидно за него ценност е само спокойствието и материалната сигурност.
Лирическият говорител се пита във финала дали една такава личност може да се нарече „човек”, или е „скот” – бездуховно, жалко същество, лишено от морал и етика.
7. Гласът и мълчанието
В „Странник“ лирическият герой е лишен от глас. Той е поставен в ролята да слуша другите гласове – на майката, на лирическия говорител. В Ботевата поезия мълчанието е особен знак – той говори за отсъствието на дух, на вътрешни сили да изрази позиция, която може и да те противопостави на другите и на обстоятелствата.
Вместо гласа на лирическия герой в творбата звучи плачът му, който говори за слабост, за предаване пред силата на обстоятелствата, за примирение: „На, че плачеш! Ех, жена си!“
На мълчанието на странника се противопоставя гласът на лирическия говорител. Той изброява случаите, станали по време на отсъствието на странника от дома. Същевременно изразява и отношението си. Често повтаряни думи са няма нищо, недей и т.н. Те като че ли омаловажават всичко, което е станало в дома. А събитията, които странникът е пропуснал, са разрушили основите на живота. Отнели са опората на човека в любовта и в семейните връзки. Затова иронично звучат думите на лирическия говорител: „Ти да си жив, (...) пък бъди какъвто си бил!“
Свободният човек и човекът роб
Образите на странника и на лирическия говорител в творбата изразяват Ботевото разбиране за човека роб и за свободния човек.
Да си роб, не се изчерпва с липсата на свобода във физическия или в политическия смисъл на думата. Да си роб, означава да нямаш позиция или да се страхуваш да я изречеш на глас; да приемаш с примирение обстоятелствата, в които животът те поставя.
Да си свободен, означава да си осъзнал своите ценности, да не се страхуваш да ги отстояваш и да ги заявяваш на глас. Да си свободен, означава да не се подчиняваш мълчаливо, а да отстояваш позицията си.
8. Образът на дома в „Странник“
Домът в поезията на Ботев е представен традиционно, какъвто е в патриархалния свят. Той е святo, дълбоко лично пространство. Единствено там, в лицето на близките – баща, майка, братя, либе, човекът получава онази любов, без която животът е невъзможен.
Затова в „На прощаване през 1868 г.” синът изповядва пред майката, че именно заради дома и всичко родно тръгва в битка с врага, защото му е непоносимо да гледа, че „турчин бесней” над „бащино огнище”.
В „Странник“ домът е като че ли празен. В него вече ги няма либето, бащата, братята. Либето е сродено за друг. Бащата и братята са мъртви. Останала е само майката, която посреща сина.
9. Образът на страдащата майка
Образът на страдащата майка е традиционен за Ботевата поезия. Тук обаче глаголът „завайка“ придава особен нюанс на страданието й. Тя е като че ли примирена с обстоятелствата, беззащитна, без воля да пази дома. Той е останал без мъжка сила, потисникът е нахлул в него и е отнел живота му.
10. Посланието
По неповторим начин – със силата на иронията и сатирата, в стихотворението „Странник“ Ботев отрича инертността на духа, привичното, уседналото, живота като егоистично самосъхранение, живота на роб, на скот, а не на човек, достоен за възхищение.
