1. Творческа история
- в. „Независимост” - 1873 г.
- предполага се, че е написано около смъртта на Левски;
- написано като отзвук на Парижката комуна;
- епиграф (мото) - „Благословен Бог наш...“ – псал.
2. Жанр
В жанрово отношение стихотворението напомня на религиозна молитва. Открийте разликите:
| Религиозна молитва | „Моята молитва“ |
|---|---|
| Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, |
О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата... |
| Отправена към Бога в небесата | Отправена към Бога на духовността |
3. Основни мотиви:
- човекът и Богът и неговия избор;
- свободата и робството;
- вярата и безверието;
- властта на злото и лицемерието.
4. Проблеми:
- философски – за личния избор;
- граждански – за обичта към народа и дали да му служи докрай;
- етични – за нравствеността на човека, обрекъл се на борбата за свобода;
- хуманни – уважението между хората.
5. Композиция
- теза - антитеза;
- 10 четиристишни строфи.
КАК Е ИЗГРАДЕНА КОМПОЗИЦИЯТА?
ТЕЗА /I-VI строфа/
/отрицание “не ти”/
“не ти, боже, на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани!”
АНТИТЕЗА /VII-X/
/утвърждение “а ти”/
“А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите!”
6. Художествени средства:
- антитеза: „не ти, .... /а ти,...”
- анжамбман: „... учиш робът/ да търпи и да се моли...”;
- двойки глаголи в градация: „направил” – „оставил”, „помазал” - „зарязал”;
- обръщения: „О, мой Боже, правий Боже!”;
- епитети: „безчестните тирани”;
- синтактичен паралелизъм: „Не ти, комуто се кланят”; „не ти, който си направил...”;
- парадокс: на съд е призован самият Бог, т.е. съдникът (посочена е вината му: той е „зарязал” сиромасите);
7. Основни опозиции:
- Богът на разума – Богът на лъжците (тираните);
- вяра – безверие;
- любов – омраза;
- робство – борба;
- чужбина – родина.
8. Връзката Човек-Бог
- Псевдобогът – на лъжците, на безчестните тирани, на глупците, на човешките душмани: кланят му се „калугери и попове”; свещи му палят „православните скотове”; направил е „от кал мъжът и жената”, т.е. създал е човека предварително унизен, като е допуснал той да бъде „роб на земята”, помазал е „царе, папи, патриарси”; сиромасите е оставил в неволя; учи роба „да търпи и да се моли” – най-чудовищният му недъг;
- Истинският (човеколюбивият) Бог – „на когото щат празнуват/ денят скоро народите”: Бог на разума; Бог обединител на всички народи; Бог на всички, които го носят в сърцето и душата си;
- Молитвата на Аза: „В редовете на борбата да си найда и аз гробът” – изразява желание за саможертва.
9. Послания:
- Няма други богове освен тези, които сами си създаваме.
- Бог съществува само ако го носим в сърцето и душата си.