1. Житейски път на поета
- 25.12.1847 - ражда се в Калофер, син на Ботьо Петков и Иванка Ботева (06.01.1848 н.с.);
- 1863 - след завършването на калоферското трикласно училище отива в Одеса, където се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия;
- 1866 - учителства в Задунаевка;
- 1867 - завръща се в Калофер, за да замества баща си в училище; през м. април в. "Гайда" (ред. П. Р. Славейков) е публикувано първото му стихотворение "Майце си"; на 11 май произнася бунтовна реч; през есента се установява в Румъния;
- 1870 - печата във в. "Свобода" (ред. Л. Каравелов);
- 1871 - започва да издава в. "Дума на българските емигранти" (бр. 1-5); в бр. 2 публикува „На прощаване в 1868 г.“; в бр. 3 печата "Хайдути";
- 1872 - арестуван, но освободен с поръчителството на Каравелов;
- 1873 - излиза в. "Будилник"; през август отпечатва във в. "Свобода" "Хаджи Димитър";
- 1874 - участва в общото събрание на БРЦК; учителства в Букурещ; сътрудничи на в. "Независимост" (ред. Л. Каравелов); започва да издава в. "Знаме";
- 1875 - сключва граждански брак с Венета; издадена е книгата "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова"; подготвя календар за 1876 г. със стихотворението „Обесването на Васил Левски“;
- 1876 - ражда се дъщеря му Иванка; издава в. "Нова България"; четата, на която е войвода, преминава Дунав с кораба "Радецки"; на 20.05 е убит в сражение във Врачански Балкан.
2. Творчество
- Поезия - 20 стихотворения, написани в периода 1867 - 1876 г.
- Публицистика - в нея засяга всички въпроси на своето съвремие. Редактира вестниците: „Дума на българските емигранти“/1871/, „Будилник“/1873/, „Знаме“/1874-1875/, „Нова България“/1876/.
Личността, поезията и публицистиката на Христо Ботев, житейският и творческият му подвиг в най-голяма степен се препокриват с представата за гений. Неговото дело е емблематично за Българското възраждане, пресечна и отправна точка в българската култура в периода от Паисий до Петко Славейков.
3. Основни теми
- А) темата за робското страдание на българския народ;
- Б) темата за бунта и юнашката нетърпимост. Животът на лирическия Аз като живот - борба и живот - смърт в името на свободата;
- В) темата за любовта – към майка, близки, либе, родина. Любовта като емоционален връх, като екзалтирано преживяване на свободата;
свобода = любов = щастие
- Г) темата за изкуството и твореца – изразена чрез песента, която е символ на вдъхновение, мечта, откровение, творчески идеи, съкровена изповед;
- Д) темата за робското примирение, пасивността и равнодушието, страха и робската психика;
- Е) подвигът и саможертвата (героичното и трагичното).
4. Образи и мотиви
А) ОБРАЗИ
Лирическият Аз – човекът, поел пътя на борбата за „свобода и смърт юнашка” (свободата е екзистенциална категория, а смъртта – път към безсмъртието, т.е. смъртта в бой за свобода е равна на безсмъртие).
Майката – основен ключов образ, отъждествява се с родината, любовта и вярата.
Либето, бащата, братята, дядото, другарите – хора от интимния кръг. Чрез тях се споделят желания, идеи, надежди, оправдават се жертвите и риска.
Врагът – размити етнически и социални белези (той е: „турска черна прокуда”, „чорбаджия изедник”, „рояк скотове, в сюртуци и слепци с очи”, „свои и чужди гости” – това са експлоататорите и поробителите).
Балканът – закрилник (символно пространство на свобода и юначество).
Б) МОТИВИ
- Мотивът за самотата у Ботев. Самотата като неразбиране на идеалите от околните, като самотна смърт на лирическия герой.
Самота - човешка, творческа, идейна, екзистенциална.
- Мотивът за скитничеството, погубената младост, носталгията по родината, синовната обич и мъка по майката след раздялата с нея.
5. Характерни черти на поезията на Христо Ботев:
- Простота и съвършенство на художествения изказ;
- Лаконични заглавия;
- Близост до фолклора (силабизъм и силаботонизъм);
- Лирическият герой се определя като романтически тип;
- Изповедност, комуникативност и диалогичност;
- Силно авторово присъствие;
- Асонанс, алитерация, антитеза, контрастност.