Безследното отминаване на живота в „Повест“
А) творческа история
- Стихотворението е публикувано първоначално в сп. „Демократически преглед“ през 1925 г. През следващата година е поместено в първата стихосбирка на Атанас Далчев – „Прозорец“, с някои редакционни промени.
- В книгата си „Фрагменти“ поетът изяснява, че самотният човек унищожава сам себе си, защото може да живее истински само с другите.
Б) заглавието
- Откроява повестта като метафора на баналното, сиво, безсъбитийно съществуване, лишено от емоционални преживявания (характерни за поезията, а не за прозата).
В) композицията
- Стихотворението е астрофично (без особени строфи), а композиционната рамка откроява идеята за отсъствието, за несъстоялия се живот чрез повторението в началото и в края:
„…а на вратата – листът със словата:/ „Стопанинът замина за Америка“.
Г) образна система
- Лирическият говорител – не идва отникъде („и тук отникъде не съм се връщал“; „Аз не излизам никога от къщи“); лишен е от история, от повест („без ни една любов, без ни едно събитие / животът ми безследно отминава“); той обаче знае „повестите“ на чуждия живот („Отдавна всички книги са прочетени“). Азът е без настояще, няма и бъдеще, той живее и не живее.
- Времето, пространството, предметите – знаци на празнотата, самотата, тленността.
Д) проблеми и конфликти
- повестта на един несъстоял се живот;
- абсурдът на съществуването;
- безследното отминаване на живота;
- „зла(та) измислица“ на света;
- отсъстващият човек.
Е) изразни средства
- Парадокс: „Стопанинът замина за Америка“ - „ала не съм заминавал никъде“;
- Диаболични образи: „прашни портрети“, „коварното...огледало“;
- Хипербола: „И ето сякаш сто години / как разговарям само със портретите“;
- Метафора: „часовникът / люлее своето слънце от метал.“;
- Времеви и пространствени определители на нищото: „никога“, „никъде“, „отникъде“.
Всичко това внушава безсмислие и обречен живот.
Ж) основни послания
- Екзистенциалните проблеми на модерния човек в следвоенно време – отчуждението на самотната личност; безсмислието на живота; прекъснатата връзка с реалността; неумолимостта на смъртта; примирението.