1. „Бай Ганьо“ – история на написване
Идеята за книгата, в която главен герой е Бай Ганьо, се ражда, по признание на самия автор, в началото на 1894 г. На части тя е публикувана в списание „Мисъл“ от април 1894 до януари 1895 г., а като цялостно издание с някои добавки се появява през 1895 г.
За написването на книгата допринасят следните факти:
- Веселите разкази на Алековия баща (заможен търговец) за българи, пътуващи в чужбина.
- Срещата с продавача на розово масло Ганьо Сомов на Чикагското изложение. Той е един от прототипите на Бай Ганьо.
- Бруталното и безнравствено поведение на Стамболовия прокурор Ганьо Чолаков, поискал смъртна присъда за своя благодетел митрополит Климент (писателят Васил Друмев, чието духовно име е Климент) поради факта, че последният се е обявил срещу диктатурата на Стамболов.
- Принадлежността на Алеко към клуба "Весела България", който се състои предимно от интелектуалци с европейско образование. Част от участниците в него са споменати в книгата като разказвачи.
2. Заглавието и подзаглавието
А) Заглавието
Заглавието на книгата „Бай Ганьо“ пряко насочва към героя на произведението, без да предлага оценка или тълкуване, въпреки че самото име и присъединеното към него „бай“ изграждат нагласата, че главното действащо лице в творбата няма да е изискан благородник, а по-скоро недодялан нашенец.
Б) Подзаглавието
Подзаглавието „Невероятни разкази за един съвременен българин“ насочва вниманието към няколко факта:
- В подзаглавието думата „разкази“ е използвана като синоним на истории, които предстоят да бъдат разказани.
- Тези истории ще бъдат интригуващи („невероятни“).
- В тях ще бъде представен един „съвременен българин“. От дистанцията на времето можем да разчетем това по два начина:
- съвременен спрямо момента на написване на творбата;
- съвременен в смисъл на непреходен, т.е. във всяка епоха, във всяко време се срещат такива хора – байганьовци.
3. Жанрът и композицията на „Бай Ганьо“
А) Мнения за жанра
- „пъстра огърлица от анекдоти“ (д-р Кръстьо Кръстев);
- „небрежно написани скици; приличат на парчета от някое голямо разкошно огледало, което непредпазливият майстор е счупил, преди да го тури в рамката му.“ (Пенчо Славейков);
- книга с истории, обединени от един герой;
- сборник с кратки повествователни творби в проза.
Б) Композицията
- Книгата има две основни части – „Бай Ганьо тръгна по Европа“ (посещава Виена, Дрезден, Прага, Швейцария и Русия) и „Бай Ганьо се върна от Европа“.
4. Особености на „Бай Ганьо се върна от Европа“
А) Сюжет
Представен през гледната точка на Марк Аврелий, който е видял бай Ганьо и е бил близо до него, без обаче да е част от неговата компания.
Разказвачът е очевидец, но следи разговора от дистанция. Отдръпването му от героя е откроено и в избора на псевдоним. Така се слага край на свойското отношение към Бай Ганьо, за да се даде израз на разграничението от герой, лишен от добродетели.
Б) Заглавието
- То насочва вниманието към мотива за завръщането. Не желаейки да опознае ценностите и културата на Европа, героят се прибира в България с намерението да бъде със силните на деня, да влезе в политиката.
- Пътят на героя е с посока назад и надолу. Затвърждават се чертите от първата част. Вече не е сам, има съмишленици. Героят става норма, тип, проявление – изменчив, динамичен. Трагичното измества комичното.
В) Героите
Бай Ганьо – конформист, бездуховен човек, лишен от нравствена чувствителност, хамелеонското му поведение вече не разсмива читателите, а предизвиква гняв, отвращение и разочарование. Героят е безскрупулен, нагъл и примитивен, готов е да се възползва от сложната политическа обстановка и да черпи облаги от нея.
Марк Аврелий – разказвач в откъса, достига до тъжни прозрения за негативните черти в националния ни характер.
Г) Проблемите
- за дисхармонията между природния свят и градската цивилизация;
- за противопоставянето между българското и европейското, между байганьовците и интелигенцията.
5. Посланието
Бай Ганьо е едновременно смешно и жалко подобие на културния човек изобщо. С този образ Алеко Константинов отхвърля чрез смях „опакото“ лице на българина и като че ли призовава и нас да го последваме, защото всяко време си има своите байганьовци, нашето – също.