1. Лексикологията като наука
Лексикологията е дял от езикознанието, който изучава речниковия състав на езика, речниковите значения на думите и отношенията между тях – синонимия, антонимия, паронимия, омонимия.
2. Същност на лексикалната норма
Лексикалната норма определя правилата за точната употреба на думите в речта в съответствие с техните значения, контекста и лексикалната им съчетаемост.
За да е успешно общуването, е необходимо да се познават лексикалното значение на думите и правилата за тяхното съчетаване.
3. Типове лексикални грешки
- Неуместна за даден контекст употреба на думи (или т.нар. стилистично смесване)
- Паронимна употреба поради липса на знания за света или слабо познаване на книжовния език
- Неправилна употреба на един предлог вместо друг
Подобни употреби създават комичен ефект и издават ниска езикова култура.
Пример: Очевидно е, че на Вас не Ви пука особено, господине! – наличие е недопустимо смесване на изрази, присъщи за официалното и за неофициалното общуване.
Пример: Малкият е много впечатляващ и често реагира с плач. (вм. правилното Малкият е много впечатлителен и често реагира с плач.)
Пример: Отиваме на Враца. (вм. правилното Отиваме във Враца.)
- Неправилно изпускане на предлога "на"
- Неправилно добавяне на предлог
- Употреба на словосъчетания, съдържащи думи, сходни по смисъл
Пример: Стремим се към задоволяване нуждите на хората. (вм. правилното Стремим се към задоволяване на нуждите на хората.)
Пример: Имам в предвид това, което ми каза. (вм. правилното Имам предвид това, което ми каза.)
Това между впрочем се оказа истина. (вм. правилното Това впрочем се оказа истина.)
Пример: Такава е реалната действителност. (Думите в словосъчетанието реална действителност се припокриват по смисъл: реална = действителна; действителност = реалност.)
- Употреба на словосъчетания, съдържащи думи, които взаимно се изключват по смисъл
- Неправилна употреба на съюза "и"
Пример: Това момиче е ужасно красиво. (Думите ужасно и красиво са несъвместими по смисъл.)
Пример: Времето е хубаво и слънчево. (Оценката, че времето е хубаво, е по-обща, а оценката, че времето е слънчево, е по-частна – двете характеристики не са равнопоставени, затова съюзът и не е правилно употребен.)
| Правилно | Неправилно |
|---|---|
| имам предвид Имат предвид неговите резултати. |
имам напредвид / на предвид / в предвид |
| между другото Задачата, между другото, е лесна. |
помежду другото |
| имам идея Имам идея какъв да бъде сценарият. |
имам на идея |
| става въпрос Става въпрос за тяхното бъдеще. |
става на въпрос |
- Тавтология – недостатък на езиковия изказ, при който с различни изразни средства се повтаря едно и също.
Например: Готови сме взаимно да си помогнем един на друг. (Думата взаимно и изразът един на друг имат един и същи смисъл.) - Плеоназъм – недостатък на езиковия изказ, при който се поражда излишно многословие.
Например: Младият юноша направи впечатление на всички. (Думата юноша съдържа значението 'млад' и затова думата млад е излишна.)