Фразеологично словосъчетание

1. Същност на словосъчетанието

Словосъчетание – комбинация от поне две самостоятелни думи, свързани смислово и граматически. Имайте предвид, че самостоятелни са думите, които могат самостоятелно да изпълняват синтактична служба в изречението:

• ▶ глагол – изпълнява синтактична служба на сказуемо;
• ▶ съществително име – може да е подлог, допълнение без предлог, а в съчетание с предлог – допълнение с предлог, обстоятелствено пояснение и несъгласувано определение;
• ▶ прилагателно име и числително име – може да е съгласувано определение;
• ▶ местоимения – изпълняват синтактичната служба на имената, които заместват.

Словосъчетания са изразите: умен младеж, първият космонавт, този човек, чете книга, чете бързо и т.н.

2. Видове словосъчетания според връзката между думите:

• ▶ Съчинителни – когато думите в тях са равнопоставени:
  • момчета и момичета
  • дърветата, цветята
• ▶ Подчинителни – когато една от думите пояснява другата:
  • симпатично момиче
  • малко коте

• ▶ Свободни словосъчетания – такива, които възникват спонтанно в потока на речта и в които всяка от съставящите ги думи участва с едно от обичайните си значения – пряко или преносно:
  • мило, весело, слънчево → момиче
  • момичето, учителят → се усмихна
  • слънцето
• ▶ Устойчиви словосъчетания – такива, които винаги се употребяват като една и съща комбинация от думи; може да са:

• Термини от различни научни области:
  • градусна мрежа, атомно ядро, устойчиво словосъчетание, сложно съчинено изречение, равнобедрен триъгълник, клетъчна мембрана и др.
  Устойчивите словосъчетания термини се употребяват най-вече в текстове в научен стил – в научното общуване.
• Фразеологични словосъчетания, чието значение не може да бъде изведено от значението на отделните думи в тях:
  • след дъжд качулка = късно
  • от дъжд на вятър = рядко
  • вятър го вее на бял кон = безгрижен
  • от игла до конец = всичко
  Фразеологични словосъчетания се употребяват най-вече в текстове в разговорен стил – в битовото общуване.

3. Същност и многообразие на фразеологизмите

• Фразеологичните словосъчетания се наричат още фразеологизми.
• Изучаването на фразеологизмите в даден език е предмет на науката лексикология.
• Значението на фразеологичните словосъчетания се описва във фразеологичните речници.
  Фразеологичните речници са вид тълковни речници, в които се тълкуват фразеологичните словосъчетания.
  Фразеологичните речници може да са:
  • Едноезични – в тях се тълкува значението на фразеологизмите в един език, правят се препратки към сходни по значение други фразеологизми и се посочва сферата на общуване, в която се употребяват отделните фразеологизми.
  • Двуезични или многоезични – в тях се посочват сходни по значение фразеологизми от два или повече езика.

Някои фразеологизмите може да са:

• Многозначни:
  • Загубвам си ума =
    • 1. Преставам да разсъждавам разумно и да се държа нормално; полудявам, обезумявам, побърквам се. От мъка преди две години си загуби ума.
    • 2. По (подир) някого. Силно се влюбвам в някого. Откато ги запознах, той съвсем си е загубил ума по нея.

Семантични отношения между фразеологизмите

• Синоними:
  • гълтам (лапам) мухите = стоя (седя) със скръстени ръце = бездействам
  • правя си оглушки = правя се (престорвам се) на ударен = престорвам се, че не разбирам, че не съм забелязал нещо
• Антоними:
  • сече ми главата = умен съм
  • нямам мозък в кратуната = глупав съм
• Омоними:
  • протягам ръка = помагам на някого
  • протягам ръка = моля за милостиня

⬆ Върни се в началото